Дания и САЩ остават в спор за Гренландия, европейски сили се разполагат

Високопоставени представители на Дания и Гренландия се срещнаха във Вашингтон с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио и постигнаха съгласие да сформират работна група, която в следващите седмици да определи следващите стъпки относно сигурността в Арктика. Въпреки това Копенхаген обяви, че „фундаментално несъгласие“ между двете страни остава, тъй като САЩ не се отказаха от своите искания.

Датският външен министър Ларс Локе Расмусен каза пред журналисти, че всякакви предложения, които не зачитат териториалната цялост на Кралство Дания и правото на самоопределение на народа на Гренландия, са „напълно неприемливи“. Въпреки това той потвърди готовността да продължат преговорите и да търсят решения, които да намалят напрежението.

Ходът на срещата бе представен от датските медии като критичен момент за кралството. Според разказа на датските официални лица разговорите имаха за цел да убедят американската администрация, че няма нужда от превземане на полуавтономния остров — сценарий, за който президент Доналд Тръмп е изразявал подкрепа в публикации в социалните мрежи, припомнят датските представители.

От канцеларията на вицепрезидента са посочили, че реакцията им се позовава на по-ранните публикации на Тръмп, а Белият дом е насочил въпросите към офиса на вицепрезидента. Междувременно САЩ не са отстъпили от своите искания, което доведе до решението за създаване на работна група, която да преговаря по въпросите.

Европейски разполагания в Гренландия

Като демонстрация на подкрепа към Дания няколко европейски държави обявиха изпращане на военен персонал и разузнавателни мисии в Гренландия. Германия изпраща 13 души персонал в Нуук в периода 15–17 януари, определяйки мисията като „изследователска“, с цел да проучи рамковите условия за евентуален военен принос в подкрепа на Дания — включително възможности за морско наблюдение.

Франция потвърди участие в съвместните учения тази седмица, без да дава допълнителни подробности. Швеция ще изпрати „няколко офицери“, Норвегия — двама души, а Великобритания — един офицер. Британският министър на отбраната Джон Хили заяви, че разузнавателната група посещава острова преди планираното учение „Арктическа издръжливост“.

Тези изпращания имат по-скоро символичен, отколкото мащабен военен характер, но са замислени като сигнал за готовността на европейските съюзници да подкрепят Дания, докато се търси дипломатическо решение и се избягва ескалация.

Военни планове и правни аргументи

Дания разкри планове за засилване на военното си присъствие в далечния север и обяви, че военното учение със съюзниците от НАТО ще придобие постоянен характер. Копенхаген също подчертава, че според всеобхватно споразумение за отбрана от 1951 г. Съединените щати вече имат право да използват територията, когато това е необходимо за отбранителни цели — аргумент, използван от Дания в опит да убеди Вашингтон, че принудително завземане би било безполезно.

В разговорите Расмусен посочи, че страните са се съгласили да разговарят на високо ниво, за да проучат възможности за адресиране на опасенията на президента, като същевременно се уважават „червените линии“ на Кралство Дания. Той изрази надежда, че подобни дискусии могат да понижат напрежението.

Междувременно медийни съобщения отбелязват, че Германия проучва и идеята за предлагане на съвместна мисия на НАТО за наблюдение и защита на интересите в арктическия регион, което демонстрира стремежа на европейските партньори да координират отговорите си.

Хронологията е кратка: докато работната група трябва да започне работа в следващите седмици, няколко европейски мисии вече са на път към Нуук, а Дания ускорява подготовката си за засилен военен и оперативен ангажимент в Арктика. В същото време остава открит въпросът дали диалогът с американската администрация ще доведе до трайно намаляване на напрежението.