Белград и ЕС се споразумяха за лития – Сърбия ще произвежда батерии за коли

ЕС и Сърбия постигнаха ключово споразумение за сътрудничество в областта на добива на литий, което се очаква да даде тласък на сръбската икономика и да подкрепи производството на европейски електромобили.

Опозицията и природозащитници в Сърбия обаче са против разработването на литиеви находища в страната.

Меморандумът за разбирателство, предвиждащ добив на литий в Северозападна Сърбия и производство на батерии и електромобили в страната, бе подписан в Белград в петък от сръбския министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович и вицепрезидента на Европейската комисия Марош Шефчов

ич в присъствието на сръбския президент Александър Вучич и германския канцлер Олаф Шолц, съобщи Танюг, цитирана от БТА.

В рамките на срещата, наречена „среща на върха за суровините от критично значение“, бе подписано и писмо за намерение за производство на батерии и електрически превозни средства в Сърбия от министъра на икономиката Адриана Месарович, президента на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБ

ВР) Одил Рено-Басо и представители на германската държавна банка за развитие „Ка Еф Ве“ (KfW Group), на Италианската банка за развитие и заинтересовани компании.

Сред тези компании бяха и „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz) и френско-италианският автомобилопроизводител „Стелантис“ (Stellantis), които реализират почти една четвърт от продажбите на автомобили в Европа.

Споразумението е постигнато на фона на световната надпревара за осигуряване на ценния метал, който се ползва за производството на батерии за електромобили, а автомобилните компании ще се нуждаят все повече от литий с ускоряването на прехода към автомобили с нулеви вредни емисии.

До споразумението се стигна само няколко дни след като конституционният съд на Сърбия, а след това и правителството дадоха зелена светлина на проекта за 2,4 милиарда долара на австралийската минна компания Рио Тинто за добив на литий в долината Ядар в Северозападна Сърбия.

През 2022 година след масови протести, организирани от екоактивисти, управляващите отмениха разрешението на „Рио Тинто“ за изпълнение на проекта. Ако бъде разработен, литиевият проект „Ядар“, може да покрие 90 процента от текущите нужди на Европа от литий, отбелязва Ройтерс.

Природозащитници, местни и опозиционни политици продължават да изразяват притеснения, че мината може да замърси водоизточниците и да се отрази негативно на местните общности.

Очакванията са, че разработването на литиевото находище в Северозападна Сърбия ще даде значителен тласък на европейското автомобилопроизводство и ще осигури известна суровинна независимост на ЕС по отношение на лития.

Шефчович приветства споразумението като „исторически ден за Сърбия, както и за Европа“. Той увери, че при добива на ценната суровина ще се спазват най-строги екологични стандарти и ще се следи за изпълнението им.

Шолц изтъкна след подписването на документа, че споразумението ще „укрепва нашето сътрудничество в снабдяването със суровини“.

Това е един важен европейски проект и допринася за това Европа да остане независима в един свят, който се променя, да бъдем независими в снабдяването със суровини, каза Шолц.

Германия, най-големият автомобилопроизводител в Европа, се стреми да осигури литий за своите производители на електромобили на фона на усилията на ЕС да намали зависимостта си от внос на ценната суровина от Китай.

В момента именно Китай доминира веригата на доставки за литиево-йонните батерии, използвани в електромобилите.

Преди посещението на Шолц в Белград в интервю за германския „Ханделсблат“, цитирано от сръбските медии, Вучич каза, че китайските автомобилопроизводители са проявили интерес към закупуването на литий, но „ние им казахме, че обсъждаме този въпрос с европейците.

Ние сме лоялни към Европа,  ЕС се нуждае от литий и ние искаме да укрепим връзката си с ЕС“. По думите на сръбския президент Сърбия ще произвежда 58 000 тона литий годишно, което би било достатъчно за 1,1 милиона електрически коли.

Новото партньорство може да подпомогне позиционирането на сръбската икономика като ключова за европейския зелен преход, а според управляващите ще донесе и значителни приходи и инвестиции.

Също така може да подобри връзките на страната с ЕС, които през последните години са помрачени до известна степен от близостта на Белград с Москва и Пекин. Сърбия е страна кандидат за членство в евросъюза от 2012 година.

Белград търпи критики от Брюксел и по отношение на върховенството на закона, свободата на медиите, корупцията и диалога за нормализиране на отношенията си с някогашната си област Косово, чиято независимост не признава.

„Виждаме ви, желаем ви в ЕС и един проект като този само ще ускори процеса“, заяви след подписването на меморандума Марош Шефчович, цитиран от регионалната телевизия Ен1.

Той подчерта, че Сърбия може да стане първата европейска държава, която управлява цялата верига, необходима за производството на електромобили в страната, започваща с добива на литий.

Вучич отбеляза, че ще мине време, докато добивът започне, но това ще стане, а проектът има потенциал да генерира 4% от миналогодишния брутен вътрешен продукт на Сърбия, който е бил около 75 милиарда долара, отбелязва Ройтерс.