40 000-годишни знаци от Германия приличат на ранно писмо
Археологични находки и хронология Артефактите, обект на ново изследване, принадлежат към периода когато съвременният човешки вид се разпространява в
Археологични находки и хронология
Артефактите, обект на ново изследване, принадлежат към периода когато съвременният човешки вид се разпространява в Европа след напускането на Африка и среща неандерталците. Проучването включва повече от 200 предмета от каменната ера, датирани приблизително между 43 000 и 34 000 години, намерени в четири пещерни обекта в югозападна Германия и свързвани с ауригнацианската култура.
Сред находките е малка фигурка, открита през 1979 г. в една от пещерите, изработена преди около 40 000 години. На нея се забелязва характерна поредица от „зъбци и точки“, която привлича вниманието на изследователите и става част от по-широкия анализ на повтарящите се маркировки върху артефактите.
Характер на знаците и метод на анализ
Екипът използва термина „типове знаци“, за да класифицира маркировките. Те включват вдлъбнатини, точки, линии, кръстове, звезди и други елементи, извършени върху повърхността на предметите. С цел да оценят системността в употребата им, учените прилагат компютърен анализ и разработват мярка, която наричат „информационна плътност“ — количеството информация, предавана на единица като знак или сричка.
Резултатите показват, че последователностите от знаци върху ауригнацианските предмети са статистически различни от съвременните писмени системи. Въпреки това изчислената информационна плътност е много близка до тази, наблюдавана в най-ранните примери на протоклинопис, известен от град Урук в древна Месопотамия. Протоклинописът е описан като предшественик на клинописното писмо, което по-късно се развива в система с клиновидни знаци използвана хилядолетия в Близкия изток.
Материали, изображения и функции
Анализираните обекти са основно изработени от слонова кост от бивни на мамути, но в извадката влизат и предмети от кости и рога на животни. В рамките на ауригнацианската култура се срещат както абстрактни маркировки, така и богато фигуративно изкуство: представи на мамути, пещерни лъвове, коне и същества с човешки и животински белези. Наред с фигурките има и разнообразни инструменти, лични украшения и музикални инструменти, сред които флейти.
Тази комбинация от изображения и маркировки предполага, че знакът е имал различни приложения — декоративни, идентификационни или комуникативни — и не е просто случаен надпис.
Заключения и становища на изследователите
Въпреки че авторите на изследването подчертават, че самите знаци не могат да бъдат приравнени на пълноценна писменост, те смятат, че последователната и селективна употреба на определени маркировки върху дадени видове предмети указва предаване на традиция от поколение на поколение. „Нашите статистически резултати показват, че тези знаци са били прилагани селективно“, заявява лингвистът Кристиан Бенц от Университета в Саарланд, водач на изследователския екип. По думите му, обичаят да се изрязват определени видове знаци само върху определени предмети вероятно е културно предавана практика, което обяснява наблюдаваните статистически модели.
Изследването е публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) и предлага перспектива, че предшественици на писмените форми са се появили много по-рано и в други региони, отколкото досега е било ясно. Откритите в югозападна Германия знаци не са писменост в съвременния смисъл, но притежават структурни характеристики, които ги доближават до ранните стъпки на систематично предаване на информация чрез маркировки.



