40 000-годишни пещерни артефакти в Германия показват ранни знаци
Анализ на повече от 200 каменно-ежерни артефакта от четири пещерни находища в югозападна Германия разкрива, че върху тях са
Анализ на повече от 200 каменно-ежерни артефакта от четири пещерни находища в югозападна Германия разкрива, че върху тях са били нанасяни повтарящи се видове маркировки, датирани отпреди приблизително 43 000 до 34 000 години. Материалите и формите на находките позволяват да се свържат с ауригнацианската култура, при която са изработвани фигурки, орнаменти и музикални инструменти.
Какво са открили изследователите
Сред артефактите е и малка фигурка, намерена в пещера през 1979 г., изработена преди около 40 000 години, върху която се вижда разположена последователност от „зъбци и точки“. Подобни маркировки се срещат и на много други предмети от същата култура.
Изследователите описват тези марки като „типове знаци“ — включващи вдлъбнатини, точки, линии, кръстчета, звезди и други видове резби. Предметите са предимно от слонова кост от бивни на мамути, но има и такива от кости и рога на животни. Сред изобразените мотиви са мамути, пещерни лъвове, коне, както и същества с комбинирани човешки и животински черти; намират се и различни инструменти, лични украшения и флейти.
Метод и ключово откритие
Екипът е прилагал компютърен анализ за оценка на използването на различните типове знаци, като е измервал параметър, който наричат „информационна плътност“ — количеството информация, предавана на единица (аналогично на сричка или знак). Резултатите показват, че последователностите от знаци върху артефактите не съответстват на съвременни писмени системи, но притежават свойства, близки до тези на най-ранните примери на протоклинописното писмо от древния град Урук, датирано около 3300 г. пр.н.е.
Протоклинописът от Урук се смята за предшественик на клинописната система — писмена традиция, използваща клиновидни знаци, която по-късно се разпространява и се прилага в продължение на хилядолетия в Близкия изток.
Интерпретация и значение
Резултатите от анализа не дават основание да се счете, че става дума за писмен език в пълния смисъл на думата. В същото време последователното и селективно използване на отделни видове знаци по повърхностите на определени предмети подсказва наличие на повтарящи се практики и правила при нанасянето им.
„Нашите статистически резултати показват, че тези знаци са били прилагани селективно“, каза лингвистът Кристиан Бенц от Университета в Саарланд, който ръководи изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Обичаят да се изрязват определени видове знаци само върху повърхността на определени артефакти трябва да е бил предаван от поколение на поколение, в противен случай нямаше да открием тези статистически модели в данните“, добави Бенц.
Заключения
По данните от проучването наличието на повтарящи се, селективно прилагани знаци върху артефакти от ауригнационски контекст показва, че още в епохата на разпространението на съвременния човек в Европа са съществували устойчиви графични практики. Те не са равнозначни на развитата писменост от хилядолетия по-късно, но демонстрират организирано и предавано в поколения поведение при маркирането на предмети — черта, която е част от по-дълъг процес, довел до появата на писмени системи.



