Забавление

40 000-годишни артефакти в Германия показват ранна писменост

Откъде са артефактите и как са датирани Артефактите, предмет на изследване, произхождат от четири пещерни находки в югозападна Германия

40 000-годишни артефакти в Германия показват ранна писменост

Откъде са артефактите и как са датирани

Артефактите, предмет на изследване, произхождат от четири пещерни находки в югозападна Германия и са свързани с ауригнацианската култура. Повече от 200 обекта от каменната ера, датирани на около 43 000–34 000 години, бяха анализирани заради наличието на различни маркировки и знаци върху тях.

Сред предметите е и малка фигурка, открита през 1979 г., изработена преди приблизително 40 000 години. Тя съдържа характерна последователност от „зъбци и точки“, която привлече вниманието на изследователите.

Материали, предмети и мотиви

Артефактите са предимно от слонова кост, получена от мамутови бивни, но също така и от кости и рога на животни. Освен фигурки, сред находките има изображения на мамути, пещерни лъвове и коне, както и фигури, комбиниращи човешки и животински черти. Комплектът включва и различни инструменти, лични украшения и музикални инструменти като флейти.

Марките върху тези предмети варират: вдлъбнатини, точки, линии, кръстове, звезди и други елементи, които изследователите описват като „типове знаци“.

Анализ на знаците и информационна плътност

Екипът проведе компютърен анализ на използването на тези типове знаци, като измери характеристика, наречена информационна плътност — количеството информация, предавана на единица език като сричка или знак. Целта беше да се провери дали последователностите и разпределението на знаците носят системност, сравнима с познати писмени системи.

Резултатите показват, че последователностите от знаци на ауригнацианските предмети са статистически различни от съвременните писмени системи, но при това имат информационна плътност, много сходна с най-ранните примери на протоклинописното писмо, известно от древния град Урук, датиран около 3300 г. пр.н.е.

Протоклинописът, посочват изследователите, е предшественик на клинописа — система, която по-късно се развива и използва в продължение на хилядолетия в Близкия Изток.

Интерпретация и значимост

Лингвистът Кристиан Бенц от Университета в Саарланд, ръководител на изследването, подчертава, че статистическите резултати показват селективно прилагане на определени видове знаци. По негови думи, навикът да се изрязват специфични маркировки само върху определени обекти предполага предаване на този обичай от поколение на поколение; в противен случай не би се появил наблюдаваният статистически модел в данните, отбелязва той, цитиран от БТА.

Изследователите обаче уточняват, че наличието на повторяеми символи и относително висока информационна плътност не означават, че става дума за писмен език в смисъла, в който го разбираме днес. Вместо това те виждат черти, които приличат на ранни предписмени системи и могат да се разглеждат като техни предварителни форми или прототипи на писмена организация.

Заключение

Откритите в югозападна Германия артефакти показват, че преди около 40 000 години хората от ауригнацианската култура са използвали повтарящи се графични елементи върху предмети от слонова кост и кости. Компютърният анализ на тези маркировки разкри статистически модели и информационна плътност, която напомня най-ранните примери на протоклинопис от Урук, но същевременно се различава от по-късните писмени системи. Тези находки предлагат нови данни за начини на символно поведение и предаване на културни практики в епохата на ранните модерни хора в Европа.