Бумът е през 2010 – 2011, най-малко са 2022 – 2023 заради ковид и страх от репресии 105 221 души от Северна Македония са получили българско гражданство в периода от 1 януари 2001 г. до 16 юни 2025 г. 104 312 души от тях са представили документи за произход, а 109 са по натурализация.
Това отговориха от Министерството на правосъдието на запитване на “24 часа – 168 истории”. Излиза, че относителният дял на хората, които се чувстват българи в югозападната ни съседка, никак не е малък, като се има предвид последното преброяване през 2021 г.
Тогава определящите се като македонци са били 995 758, а албанците – 542 000. Имало е 77 000 турци, между 38 000 и 54 000 роми, между 24 000 и 36 000 сърби, 8000 босненци, между 6800 и 9799 власи и между 19 000 и 31 000 други (между които и българи, египтяни, хървати, черногорци).
Едва ли албанците, турците и ромите са подавали документи за българско гражданство, по-скоро това са били македонците. В такъв случай около 10,5% от тях са станали наши сънародници. Най-малко са придобилите българска лична карта през 2001 г. – едва под 200 души.
След това бройката им постепенно се увеличава. Бумът е през 2010-а и 2011-а, когато са съответно 10 500 и 11 496 души.
Причината вероятно е влизането на България в Европейския съюз през 2007-а, защото, за да получат указа си от вицепрезидента, минават 2 години на проверки на документите им и интервюта. Тоест тези, които са взели паспорти през 2010-а и 2011-а, са подали молби през 2008 – 2009.
Тенденцията след това е относително устойчива. Изключение прави 2017-а, когато македонците, станали българи, са били едва 4800. Тоест през 2015-а не е имало голям интерес към българското гражданство.
Тогава в Северна Македония гърми скандал с незаконно подслушване на опозиционери и журналисти, който тласна страната в политическа криза. В същото време 8 полицаи загинаха, а 30 бяха ранени при инцидент в Куманово в рамките на операция срещу “етническа албанска терористична организация”.
Причината за отлива е или защото хората в югозападната ни съседка са смятали, че нещо добро може да се случи при тях, или са се страхували от репресии, предполагат анализатори.
След 2017-а броят на кандидатите за българско гражданство от Северна Македония се увеличава за кратко и отново спада през 2022-ра и 2023-та.
Обяснението е, че те са подавали документи през 2020-а и 2021-ва, когато заради ограниченията покрай ковид пандемията и изискванията за сертификати не всеки е имал възможност да пътува.
Но има и друго възможно тълкуване – от 2022-ра в Северна Македония започна нова вълна от репресии срещу българските граждани.
На 4 юни същата година бе подпален културният клуб “Иван Михайлов” в Битоля и неговият председател Люпчо Георгиевски бе изправен пред съда, а само преди дни получи условна присъда. През 2023 г.
Скопие прие закон, с който забрани използването на имената на български исторически личности за местни организации и културни институти. Затвориха и клуба “Цар Борис III” в Охрид. Но въпреки това много министри и политици се оказаха с български паспорти.
Например съветникът на президента Гордана Силяновска – Жидас Даскаловски, който иначе се е изказвал против българите в конституцията, но има гражданство от 2003 г.
Роднини на премиера Християн Мицкоски, включително балдъзата му и съпругът й, министърът на енергетиката Саня Божиновска са получили български лични карти. И не са само те. Противоречието в Скопие “за” български паспорти и “против” българите в конституцията продължава.
